МС – множествена склероза
Искам да поговорим за това заболяване. Забързани в ежедневието, доволни или недоволни от битието си, не обръщаме внимание на неща, които могат да ни направят щастливи. Често не си даваме сметка, за това колко е ценно да сме здрави, да можем свободно да се придвижваме, да се грижим за нашите деца, да работим. Приемаме здравето като естествена даденост, без да се замисляме, колко ценно е то в действителност. До момента в който не усетим, че нещо в нашето тяло не е наред. Болестта ни кара да забавим малко ежедневния ритъм, да потърсим стойностните неща в живота, като че ли видоизменя ъгъла под който поглеждаме на заобикалящия ни свят. Може би ще ни накара да заобичаме малко повече себе си, да се вслушваме малко повече в интуицията си, да забележим красотата с която ни среща всеки нов ден.
Заболяването засяга всички сфери на нашия живот. То оказва влияние върху самосъзнанието ни, професионалните ни планове, партньорски взаимоотношения и това нерядко води до психологична криза на личността. Тази криза често е породена от страха пред неизвестното, който трудно преодоляваме.
Какъв е ключът към това да се научим да живеем със своето заболяване? Да се научим да живеем със себе си, със своето тяло, познавайки се много по-добре от преди. Това може да бъде предпоставка да опознаем себе си по-добре. Да потърсим в себе си нови ресурси за справяне, да обърнем внимание на себе си, да обикнем себе си, да опознаем и да обикнем своите близки. Защото любовта няма нищо общо с болестта. Не може болестта да определя кого и как да обичаме и кой и как да обича нас. Можем да открием това, което ни прави щастливи. Може би досега не сме могли или не сме знаели как да открием своя свят, може да не сме имали време за това. Сега можем да се спрем, да се поогледаме и да подобрим качеството на своя живот. Честно, без неизказани думи и чувства а с много любов към себе си и към тези които ни обичат и подкрепят. Може да намерите нови интереси, които преди не сте си позволявали да им обърнете внимание, защото не са били достатъчно приоритетни в стремежа ви към „великото щастие“. Голямото щастие, то може да се окаже понякога в поредица от дребни неща, които улисани с поглед към хоризонта не сме забелязали.